Тленните останки, които България получи от Гърция и които се приемат за останките на цар Самуил, не са потвърдени чрез ДНК анализ. Това заяви проф. Милко Палангурски пред NOVA, като постави въпроси и около подготовката на цялата операция.

„Не беше направен ДНК анализ на тленните останки, които ще бъдат върнати в България, за да се потвърди или не дали те са на цар Самуил“, заяви историкът. По думите му известно е, че на остров Свети Ахил е погребан цар Самуил и неговото семейство, но липсва генетично изследване, което да потвърди самоличността на конкретните останки.

Останките са открити през 1969 г. при разкопки на базиликата „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро. Идентификацията на един от скелетите като цар Самуил се основава на археологическия контекст и антропологични характеристики — сред тях тежка стара травма на лявата ръка, която се свързва с описаното в историческите сведения нараняване на владетеля.

В същото време български учени, участвали в изследването на останките, защитават идентификацията. Доц. Виктория Русева заяви пред bTV, че антропологичните данни дават основание да се приеме, че именно цар Самуил се връща в България.

Историкът проф. Милко Палангурски постави под въпрос не само липсата на ДНК изследване, но и подготовката на споразумението с Гърция.

Според него България не е направила достатъчно подробен каталог и научно изследване на предметите, които връща на Гърция. Той посочи, че става дума за артефакти, които са били в България повече от век, и предупреди, че около размяната се отваря „кутията на Пандора“.

Палангурски смята още, че операцията е организирана твърде бързо и допуска в нея да има политически мотив. Той постави въпрос и дали останките ще останат трайно в България.

На 3 октомври България и Гърция подписаха протоколите за предаването на останките. Гърция предаде на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, както и антропологичен материал от други саркофази в базиликата „Св. Ахил“. В замяна България предаде на Гърция 48 църковни реликви.

Останките вече бяха транспортирани до София и положени в специален саркофаг в базиликата „Света София“.

Така историческият момент е факт — повече от 1000 години след смъртта на владетеля предполагаемите останки на цар Самуил вече са в България.

Но научният въпрос остава:

Къде приключва историческата вероятност и започва доказаната идентичност?

Липсата на ДНК анализ не доказва, че останките не са на Самуил. Но означава, че генетично потвърждение на тази идентификация няма. А именно това поставя въпроса дали преди толкова значимо държавно решение не е трябвало да бъде направено всичко възможно за максимално научно удостоверяване на самоличността им.

Източници: NOVA, проф. Милко Палангурски; допълнителна информация: БТА, БНТ и bTV.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv