Районният кмет на „Западен“ в Пловдив Тони Стойчева постави остро въпроса за двойния стандарт при държавните длъжности и хората, които влизат в политиката. Поводът е запазването на трудови правоотношения и ползването на неплатен отпуск от хора, които заемат публични длъжности.

„Сега разбирам, че Петър Волгин бил в неплатен отпуск от Държавното радио, докато получава десетки хиляди евро заплата като евродепутат и е кандидат за вицепрезидент едновременно с това“, пише Стойчева в своя публикация.

Фактите потвърждават, че Волгин не е прекратил трудовото си правоотношение с Българското национално радио. Според информация, предоставена от БНР по Закона за достъп до обществена информация, той е в неплатен отпуск до юни 2029 г.

В същото време Волгин е евродепутат и на 22 септември 2026 г. Централната избирателна комисия официално регистрира кандидатурата му за вицепрезидент в тандем с Костадин Костадинов за изборите на 25 октомври.

Именно това поражда въпроса, който Стойчева поставя — защо човек може да напусне временно държавната си работа, да запази мястото си и след края на политическия мандат да се върне обратно?
Правилникът на Народното събрание е категоричен. Народните представители запазват заеманата от тях длъжност по трудово или служебно правоотношение в държавни и общински учреждения или предприятия, дружества с над 50% държавно или общинско участие и бюджетни организации.

За времето на мандата те ползват неплатен отпуск, който приключва след прекратяването на пълномощията им.

Това означава, че механизмът не е специално създаден за един конкретен човек. Той е нормативно уреден.

Но точно тук Стойчева вижда проблем.

Защо държавният служител може да запази мястото си, докато влиза в политиката, а човекът, който упражнява свободна професия, трябва да прекъсне професионалната си дейност?

 „Аз като адвокат трябваше да напусна“

Стойчева прави сравнението със собствената си професия.

Преди да стане районен кмет на „Западен“, тя е практикуващ адвокат. По данни на „Марица“ е адвокат от 2008 г., а от 2015 г. е член на Адвокатската колегия – Пловдив.

В публикацията си тя посочва, че при избирането си за районен кмет е била длъжна да прекрати адвокатската си дейност, вместо просто да „замрази“ професионалния си статут.

Законът за адвокатурата действително предвижда, че адвокатът временно преустановява упражняването на професията, когато бъде избран на длъжност, несъвместима с упражняването ѝ.

Именно оттук идва и личният аргумент на Стойчева:

 „Адвокатската колегия не ми осигурява заплата, клиенти, нито обезщетения. Адвокатът сам се бори за всичко това.“

Тя противопоставя свободната професия на системата, при която служителят в държавна или общинска структура може да запази длъжността си и след края на политическия мандат да се върне на същото място.

А какво става с кандидатите по време на кампания?

Тук законът също прави разграничения. Изборният кодекс задължава определени кандидати, които заемат държавна или административна длъжност, да ползват платен или неплатен отпуск от регистрацията до обявяването на изборните резултати.

За действащите кметове, които се кандидатират отново, правилата също предвиждат отпуск по време на кампанията. ЦИК е указвала, че действащ кмет, който е кандидат, ползва платен или неплатен отпуск за периода от регистрацията до обявяването на резултатите.

Но за президента и вицепрезидента законът прави изрично изключение — това задължение за отпуск не се прилага за тях.

Именно затова Стойчева поставя и втория въпрос — за Илияна Йотова.

Йотова вече е официално регистриран кандидат за президент на изборите на 25 октомври 2026 г. Тя обаче не е длъжна да излиза в отпуск по силата на същата разпоредба, която важи за редица други кандидати. 

Тук вече спорът е политически, а не само юридически.

Законът ясно определя различни правила за различните категории публични длъжности.

Но въпросът на Тони Стойчева е дали тези различия са справедливи.

„Очевидно същото задължение няма за тези, които цял живот са на държавната хранилка. Те са безценни за бюджета и мястото им се пази вечно!“, пише районният кмет.

Трябва ли човек, който напуска частния сектор или свободната професия, за да поеме публична длъжност, да поема много по-голям професионален риск от човек, който идва от държавна структура?
Защото единият може да се върне на старото си работно място. Другият трябва да започне отначало.

Когато държавен служител, работещ в бюджетна организация, стане депутат или евродепутат, законът му позволява да запази предишната си длъжност и да се върне след края на мандата.

Когато човек упражнява свободна професия, ситуацията може да бъде съвсем различна.

Адвокатът има клиенти, дела, кантора, професионална репутация и доходи, които не са гарантирани от държавата.

И точно това сравнение кара Стойчева да определи системата като „неморална и нечиста“.

Независимо дали човек споделя тази оценка, въпросът е достатъчно сериозен:

Дали правилата за хората, които влизат в политиката, трябва да бъдат еднакви независимо откъде идват — държавната администрация, общинската система или свободната професия?

Защото демокрацията не би трябвало да означава само равенство пред урните.

Тя би трябвало да означава и равенство на риска за онзи, който решава да влезе в публичния живот.

А публикацията на Тони Стойчева поставя точно този въпрос — защо за едни политиката може да бъде пауза в кариерата, след която старото място ги чака, а за други тя може да означава да започнат професионалния си живот отначало.

И това вече е въпрос не само на закон, а и на справедливост.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv