България вече има нови правила срещу т.нар. дела „шамари“ – съдебни производства, използвани не толкова за защита на нарушено право, колкото за натиск, сплашване и финансово изтощаване на хора, които говорят по обществено значими теми.

На 30 септември Народното събрание прие окончателно промените в Гражданския процесуален кодекс. С тях в българското законодателство се въвеждат европейските правила срещу SLAPP делата – Strategic Lawsuits Against Public Participation, или стратегически съдебни дела срещу публичното участие.

Това не е закон само за журналистите.

Защитата обхваща и правозащитници, граждански активисти, учени, организации и други хора, които участват в обществения дебат и изразяват мнение по въпроси от обществен интерес.

Какво представлява едно „дело шамар“?

При тези производства съдът може да бъде използван като инструмент за натиск.

Целта може да не е единствено да се защити накърнено право, а чрез продължителността на процеса, високите разноски, огромния размер на претенцията или множество паралелни производства ответникът да бъде сплашен и принуден да замълчи.

В мотивите към законопроекта са посочени именно такива признаци – неравнопоставеност между страните, прекомерен или необоснован иск, множество или координирани производства, тормоз и заплахи, злоупотреба с процесуални права, както и действия за дискредитиране на ответника.

Новите правила са насочени към случаите, при които съдебната процедура се използва за ограничаване или санкциониране на публичното участие.

Една от най-съществените промени е възможността ответникът да поиска ранно отхвърляне на очевидно неоснователен иск, когато той е заведен заради публичното му участие.

Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание по делото.

Предвидени са и допълнителни механизми за защита, когато съдът установи характеристики на злоупотреба – например прекомерен размер на иска или очевидна неравнопоставеност между страните.

Законът допуска също организации с нестопанска цел, професионални и синдикални организации да представят доказателства в подкрепа на ответника. Съдът може при определени условия да събира доказателства и служебно.

При вече започнали дела, по които първото заседание е проведено, ответникът ще може да поиска прилагане на новата процедура до приключване на съдебното разследване.  

При „делата шамари“ финансовият натиск често е част от проблема.

Затова са предвидени ограничения при допускането на обезпечение на иска, когато липсват убедителни писмени доказателства. В същото време ответникът ще може да поиска обезпечение на разумно очакваните съдебни разноски.

При определени случаи влязлото в сила решение, с което искът е отхвърлен, може да бъде публикувано на интернет страницата на съда за срок от 10 години, при специални ограничения за личните данни на физическите лица.

Законопроектът беше внесен от Министерския съвет на 31 юли 2026 г., а правителството го одобри още в края на юли.

Той въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069 за защита на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове и злоупотреба със съдебни производства.

Парламентарната правна комисия прие текстовете на второ четене на 29 септември, а ден по-късно те бяха приети окончателно в пленарната зала.

След приемането обаче остава един голям въпрос:

*Ще работи ли законът така, както е замислен?

Юристи и представители на журналистическите организации вече предупреждават, че много ще зависи от практиката на съдилищата. Адвокат Александър Кашъмов коментира, че тепърва трябва да се види как текстовете ще изглеждат след обнародването им и как ще бъдат прилагани на практика.

От Асоциацията на европейските журналисти също посочват, че натискът чрез съдебни дела засяга не само журналистите. Понякога дела се водят срещу техни източници – което може да има охлаждащ ефект върху хората, готови да подават информация за обществени нарушения.

Съдът вече получава специален инструмент, с който да разпознава и пресича злоупотребата със самия съдебен процес като средство за заглушаване на публичното участие.

Свободата на словото не е само правото да кажеш нещо.

Тя е и правото да не бъдеш финансово и процедурно смазан, само защото си го казал.

И оттук нататък големият тест е пред съдилищата – дали новият закон ще остане просто текст в Гражданския процесуален кодекс, или действително ще се превърне в щит срещу „делата шамари“.

Важно:към 5 октомври 2026 г. парламентът е приел промените окончателно; за действието им следва да се следи обнародването в „Държавен вестник“ и съответният момент на влизане в сила.

Снимка On air

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv