Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани.  

Отечество мило любя, неговият завет пазя;

но себе си, братя, губя, тия глупци като мразя.  

Мечти мрачни, мисли бурни са разпнали душа млада;

ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда?  

Никой, никой! То не знае нито радост, ни свобода;

а безумно как играе в отзив на плач из народа!  

Често, брате, скришом плача над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача в тоя мъртъв свят коварен?  

Нищо, нищо! Отзив няма на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма на глас божий - плач народен!

Присъединете се към нашата общност

в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv