The Economist рядко си позволява карикатури без дълбок смисъл. Когато обаче поставя Доналд Тръмп на корицата си, полугол върху полярна мечка – това не е естетика. Това е политическо предупреждение.

След поредицата си за Гренландия списанието казва ясно какво идва:

Америка, която действа сама.

Съюзници, които са уведомявани, но не питани.

И НАТО, което може да се окаже историческа бележка под линията.

В Давос Тръмп направи точно това, което корицата описва. След ден, изпълнен със заплахи, демонстративен тон и показна „силова дипломация“, той обяви някакъв вид рамково споразумение за Гренландия.

Ключовият детайл? - Гренландия не участва.

Сделка, която не е точно сделка.

Споразумение, в което най-засегнатата страна отсъства.

И съобщение към света, че територии, ресурси и сигурност могат да се договарят над главите на местните и съюзниците.

The Economist формулира това без заобикалки:

„Кризата в Гренландия е урок за всички. Приятелите на Америка трябва да се подготвят за свят, в който са сами – и НАТО вече не съществува.“

И тук вече започва проблемът за малките държави…

Когато светът се движи от правила към сделки,

когато дипломацията се заменя със спектакъл,

когато „мирът“ и „сигурността“ се договарят без участието на засегнатите,

малките държави не са партньори.

Те са декор.

Корицата с полярната мечка не се подиграва на Тръмп.

Тя се подиграва на илюзията, че старият ред още работи.

Посланието е брутално ясно:

Идва свят, в който силният язди, а останалите гледат.

И не е толкова важно, дали това ни харесва.

Въпросът е дали сме готови.

Изображения: от интернет

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv