През последните години все повече хора поставят под въпрос широкото използване на рафинирани растителни масла в хранителната индустрия. Основната причина е опасението, че прекомерната им употреба може да допринесе за хронични възпалителни процеси – фактор, който се свързва с редица съвременни заболявания.

Слънчогледовото, соевото, царевичното, рапичното и палмовото масла се превърнаха в основна част от храненето на милиони хора. Дълго време те бяха представяни като по-здравословна алтернатива на животинските мазнини, а маслото, сланината и лоят често бяха обвинявани като основни причинители на сърдечно-съдовите заболявания. Днес обаче все повече учени поставят под въпрос дали тази картина е толкова еднозначна.

Рафинираните растителни масла преминават през промишлена обработка, която включва високи температури, химично извличане и рафиниране. Целта е да се увеличи срокът на годност, да се премахнат миризмите и да се получи продукт с неутрален вкус. Критиците на този процес смятат, че той може да намали съдържанието на някои естествени вещества и да направи маслата по-податливи на окисление при многократно нагряване.

По-сериозен проблем се окозва и многократното нагряване на рафинирани масла при пържене. При високи температури и повторна употреба могат да се образуват продукти на окисляването, които се смятат за неблагоприятни за здравето. Именно поради това специалистите препоръчват да не се използва едно и също олио многократно.

Все повече експерти насочват вниманието не само към вида мазнина, но и към степента на преработка на храната. Диета, богата на ултрапреработени продукти, захар и многократно пържени храни, е убедително свързана с хронично възпаление в тялото.

Най-разумният извод е, че качеството на храната има значение. Ограничаването на силно преработените продукти, избягването на многократно загрявани мазнини и включването на повече естествени източници на омега-3 е сигурен начин за здрава храносмилателна система.