Тежкият случай “Петрохан” трябва да бъде разследван докрай, но защо точно сега държавата го превърна в политическа тема?

Случаят „Петрохан–Околчица“ е тежък и остави множество неясни въпроси.

На 14 септември прокуратурата и МВР излязоха с подробна информация по случая. На следващия ден премиерът на Република България Румен Радев проговори за „секта и педофилска организация“, за финансовата и политическата подкрепа около нея и настояваше да се „стигне до дъното“.

Когато всичко това се случва непосредствено преди президентските избори, въпросът за политическия момент не може просто да бъде обявен за неуместен.

Румен Радев попита какво общо имат изборите с убийствата и предполагаемите престъпления. На пръв поглед – нищо, но въпросът не е кога са извършени престъпленията. Въпросът е:

Защо именно сега държавата избра да извади случая в центъра на обществения дневен ред?

Защо прокуратурата представя информацията точно сега?

Защо експертизите и твърденията около разследването започват да доминират публичното пространство точно сега?

И защо само ден по-късно премиерът използва най-тежките възможни квалификации?

Тук стигаме до още по-неприятната тема: Българската политика от години функционира в среда на компромати, изтичане на информация, записи, досиета, зависимости и внезапно появяващи се „разкрития“.

Една информация може да стои с години в някое ведомство. После – изведнъж – да се появи в медиите. Точно преди избори. Точно когато някой кандидат е атакуван, а друг има нужда от политическо спасение.

Има ли в България политици, които управляват свободно или управляват под натиска на информацията, която някой друг държи за тях?

Около Йотова вече се разрази сериозен скандал заради помилването през 2022 г. на Огнян Атанасов, осъден в Гърция за наркотрафик. Опонентите ѝ поискаха обяснения и документи, а президентската институция заяви, че решението е взето след проверка от Комисията по помилването и експертна оценка за здравословното състояние на осъдения.

Този скандал вече е част от предизборния политически конфликт, който поставя въпроса:

Колко свободен е един политик, ако около него има информация, която може да бъде превърната в компромат?

А ако някой разполага с документи или информация за реални нарушения, зависимости или незаконни действия, тогава механизмът е прост: документът се пази; политикът знае, че съществува подобна информация, компроматът не се публикува и в подходящия момент може да се използва.

Най-опасен за една държава е политикът, който не може да взема решения свободно. Политик, който се страхува и  знае, че някой държи информация за него и е на ясно, че ако не изпълни определено очакване, утре може да се появи запис, документ или досие. Тогава вече не управлява институцията, а упправлява страхът.

И ако този страх е създаден от престъпни групи, олигарси или мрежи от зависимости, тогава проблемът вече не е партийна политика.

Това е въпрос на национална сигурност.

 „Петрохан“ трябва да бъде разследван. Но и политическият момент трябва да бъде разследван.

Никой не трябва да използва изборите като причина да се спира разследване на тежки престъпления. Но също така никой не трябва да използва тежко разследване като политически инструмент. Това са две различни неща.

Има ли български политици, които управляват свободно – или някой някъде държи папката, която определя какво ще кажат утре?

На тези въпроси трябва да отговорят институциите с документи и факти.

Снимка Евроком

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv