Сред предметите, свързани с Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г., има оръжия, които са не просто исторически артефакти, а свидетелства за конкретни събития и за времето, в което България възстановява своята държавност.
Един такъв предмет е пушката „Баранов“ — рядко руско оръжие от XIX век, което в продължение на години е било част от музейната колекция в Бяла. Историята на тази пушка обаче не приключва в музея. Експонатът изчезва от България, появява се в частна колекция в Санкт Петербург и се превръща в част от един по-широк случай, свързан с липсващи музейни ценности.
Пушката „Баранов“ е еднозарядна казнозарядна пушка с калибър 15,24 мм, разработена в Руската империя през XIX век. Оръжията от този тип са свързани с развитието на руското стрелково въоръжение и с прехода от старите дулнозарядни системи към по-съвременни казнозарядни конструкции.
Конкретният екземпляр е бил част от колекцията на Музея на Освободителната война в Бяла — музей, чиято история е тясно свързана с паметта за Освободителната война и руските войски, преминали през района.
Години по-късно обаче при проверка на музейния фонд са установени множество липси.
През 2013 г. е извършена проверка на колекцията, при която са констатирани 1502 липсващи музейни предмета.
Сред предметите, за които възникват въпроси, е и пушката „Баранов“.
Според данните, цитирани в източника и съдебните материали по случая, пушката е била изнесена незаконно от България през 2011 г.
По-късно тя е установена в частна колекция в Санкт Петербург.
Това обстоятелство превръща иначе малко известния музейен експонат в предмет на международен казус. Въпросът вече не е само къде се намира една стара пушка, а дали културна ценност, принадлежаща на българска музейна колекция, е била незаконно изнесена и придобита от частно лице в друга държава.
На пръв поглед подобно оръжие може да изглежда като обикновена стара пушка.
Музейната стойност обаче не се определя единствено от цената, за която един предмет би могъл да бъде продаден.
Историческият контекст е от решаващо значение.
Когато дадено оръжие е част от музейна колекция, то вече е свързано с историята на конкретно място, с определен исторически период и с паметта за събитията, които музеят представя.
Именно това прави изчезването на подобен експонат проблем не само за един музей, но и за културното наследство.
След установяването на пушката в Русия българските институции предприемат действия за нейното връщане.
Министерството на културата е ангажирано с процедурата по възстановяване на музейната ценност.
Случаят обаче показва колко трудно може да бъде връщането на културни ценности, когато те вече са напуснали страната и са попаднали в частна колекция зад граница.
Необходимо е да бъде доказан произходът на предмета, да бъде установена връзката му с конкретния музей и да бъдат преодолени правни и административни препятствия между различните държави.
Пушката „Баранов“ е само един предмет. Но зад нея стои история за музей, историческа памет, липсващи експонати и международно издирване на културна ценност.
За един колекционер тя може да представлява рядко руско оръжие от XIX век. За музея в Бяла тя е част от колекцията и от разказа за Освободителната война. А за България подобни предмети са част от материалното културно наследство.
Дали целенасочено се прави това разграбване на българското културно наследство или целта е продажба и личностно облагодетелстване? Но факт е че ценни артефакти напускат страната.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv