Бъдещият сръбски премиер е ръководила местното дружество на инвеститора Continental Wind Partners по време на конфликта с държавната компания „Електромрежи на Сърбия“. През 2015 г. тя публично защитава проекта и подава оставка от CWP. Години по-късно собственикът на компанията разказва за договореност с държавните енергийни дружества, постигната с участието на тогавашния национален мениджър на CWP.

Историята около сръбския вятърен парк „Чибук 1“ събира в един сюжет Ана Брнабич, американския инвеститор Continental Wind Partners (CWP), държавното дружество „Електромрежи на Сърбия“ (EMS), обвинения за искан подкуп от два милиона евро и разследващи публикации за офшорната структура на компанията.

Случаят придобива политическо измерение още през 2015 г., когато Брнабич е генерален директор на сръбското дружество на CWP. По-късно тя става министър, а през юни 2017 г. е избрана за министър-председател на Сърбия.

Документите и публикациите от различни години потвърждават, че тя е заемала ръководна позиция в компанията в критичния период и е защитавала публично проекта. 

През февруари 2011 г. представители на CWP се срещат с тогавашния председател на правителството на автономната област Войводина Боян Пайтич. Сред участниците са председателят на борда на компанията Марк Крандъл, Лидия Удовички и Ана Брнабич. На срещата се обсъждат възможностите за изграждане на вятърни паркове в региона.

Проектът „Чибук 1“ е планиран край Ковин. През 2013 г. е издадено разрешение за строеж на инвестиция, оценена тогава на 229,1 млн. евро.

През юни 2014 г. обаче възниква спор около присъединяването на бъдещия парк към електропреносната мрежа. На 19 юни Министерството на строителството отменя предходното разрешение в частта, отнасяща се до високоволтовото съоръжение, което според позицията на институциите трябва да бъде собственост на EMS.

Тогава Ана Брнабич, в качеството си на генерален директор на Continental Wind Serbia, определя случилото се като сериозен удар за проекта и предупреждава за забавяне на инвестицията.

На 18 юли 2014 г. компанията получава ново разрешение за строеж, в което вече не е включено спорното съоръжение за присъединяване. Така препятствието не спира окончателно проекта, но конфликтът между инвеститора и държавната електропреносна компания продължава.

В края на септември 2015 г. сайтът „Телепромптер“ публикува стенограма на телефонен разговор между Боян Пайтич и Лидия Удовички, проведен около година и половина по-рано. В разговора Удовички разказва на Пайтич, че Никола Петрович, тогавашен директор на EMS и кум на сръбския президент Александър Вучич, е поискал два милиона евро в брой, за да бъде присъединен вятърният парк на CWP към мрежата. Пайтич потвърждава автентичността на разговора и заявява, че е бил подслушван. Петрович отрича обвиненията. От CWP също заявяват, че компанията няма информация за подобно искане на пари. В публикация от 30 септември 2015 г. „Данас“ цитира позиция на компанията, според която тя не разполага със сведения за твърдения разговор и искане на подкуп.

На 4 октомври 2015 г. в правителството на Сърбия се провежда пресконференция, на която министърът на енергетиката Александър Антич и директорът на EMS Никола Петрович отхвърлят обвиненията за злоупотреби. Петрович заявява, че ще говори отново по случая, ако Пайтич и Удовички се съгласят на публичен полиграф.

В същия ден Ана Брнабич подава неоттегаема оставка като генерален директор на Continental Wind Serbia. На своя пресконференция тя защитава законността на проекта и действията на институциите. Обяснява, че повечето членове на ръководството на компанията не са подкрепили желанието ѝ да излезе публично с позицията си. Брнабич заявява, че не се интересува от разговора между Пайтич и Удовички, защото според нея той няма отношение към CWP.

Така тя застава публично на позиция, която съвпада с тази на ръководството на EMS и сръбското правителство, но това само по себе си не доказва участие в прикриване на корупция.

По данни на платформата „Одговорност“, която проследява случая, разследването по обвиненията за искан подкуп няма публично известен окончателен резултат. През 2023 г. съдът отхвърля иск на Петрович срещу Лидия Удовички. Това съдебно развитие не представлява присъда, установяваща дали първоначалното искане за два милиона евро действително е било отправено.

На 5 септември 2024 г. сръбското издание „Радар“ публикува интервю с Марк Крандъл – собственик на CWP и бивш работодател на Ана Брнабич. В разговора той се връща към конфликта с EMS и Никола Петрович. Крандъл заявява, че никога не се е срещал лично с Петрович и не знае напълно как е бил разрешен спорът около „Чибук“.

По думите му в крайна сметка е постигната договореност, която той описва като своеобразен „мирен договор“. Според разказа му представители на държавните енергийни дружества EPS и EMS и на правителството са седнали на масата с тогавашния национален мениджър на CWP и са се споразумели проектът да бъде присъединен към мрежата. Брандъл изрично уточнява, че не е присъствал на тези разговори и не знае какви лични договорки може да са били част от тях.

Крандъл  разказва още, че Брнабич е започнала работа в CWP първоначално като заместник на националния мениджър, а по-късно е поела ръководството на сръбското дружество. Според него под нейно ръководство компанията е завършила проекта „Чибук 1“.

След напускането на компанията Брнабич влиза в държавното управление. На 11 август 2016 г. е избрана за министър на държавната администрация и местното самоуправление в правителството на Александър Вучич.

На 29 юни 2017 г. сръбският парламент я избира за министър-председател. Така бившият ръководител на местното дружество на CWP става първата жена на този пост в историята на Сърбия.

Въпросът за евентуалния конфликт на интереси около предишната ѝ работа в енергийния сектор се появява отново през 2018 г. в рамките на международното разследване „Malta Files“.

През март 2018 г. хърватският вестник „Национал“ и малтийското издание „MaltaToday“, партньори в мрежата European Investigative Collaborations (EIC), публикуват материали за корпоративната структура на Continental Wind Partners. Според разследването CWP използва мрежа от дружества, регистрирани в различни юрисдикции, включително Малта. Документите, анализирани от журналистите, показват участие на сръбското дружество, ръководено от Брнабич, в създаването на друга сръбска компания от структурата. В публикацията на „MaltaToday“ се посочва и безлихвен заем от 200 000 евро, получен от това дружество от малтийската компания майка.

Разследващите журналисти поставят въпроса дали сложната корпоративна структура е била използвана за данъчно оптимизиране и прикриване на действителната собственост. Това са журналистически констатации и оценки, основани на изтекли документи, а не съдебно установена вина на Брнабич.

Самото участие на нейното име в корпоративните документи не доказва лично облагодетелстване или нарушение от нейна страна. За подобен извод са необходими конкретни доказателства за нейни действия, решения и получени облаги.

Разследването „Malta Files“ е част от по-широк международен проект на EIC, в който участват 13 медии и 49 журналисти от 16 държави. Публикуваните материали разглеждат начина, по който международни компании използват малтийската данъчна система и корпоративни структури в различни юрисдикции.

След разрешаването на споровете проектът “Чибук-1” продължава и получава значително международно финансиране.

През 2017 г. Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация (IFC) обявяват общ пакет от около 215 млн. евро за изграждането на вятърния парк. Според ЕБВР общата стойност на проекта е около 300 млн. евро.

„Чибук 1“ е с инсталирана мощност 158 мегавата и включва 57 вятърни турбини. През 2019 г. паркът започва работа. По данни на ЕБВР той може да произвежда електроенергия за около 113 000 домакинства.

Това финансиране е официално документирано от международните финансови институции. 

Историята остава важна не заради доказана вина на конкретен политик, а заради въпросите, които поставя за отношенията между чуждестранните инвеститори, държавните енергийни дружества, политическото ръководство и прозрачността на големите инфраструктурни проекти.

Снимка Nova

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv