Американската енергийна политика прави пореден рязък завой. Германският енергиен гигант RWE постигна споразумение с администрацията на Доналд Тръмп на стойност 1,22 млрд. долара, с което се отказва от три офшорни вятърни проекта край Ню Йорк, Калифорния и Луизиана.

Сделката е най-голямата от поредица подобни споразумения през тази година. Общата стойност на договорките с различни компании вече се доближава до 4 млрд. долара, според Associated Press.

На пръв поглед ситуацията изглежда парадоксално. Правителството плаща огромна сума, за да не бъдат изградени определени вятърни мощности. Но зад сделката стои по-голяма промяна във виждането на Вашингтон за това как трябва да изглежда американската енергетика.

Министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм защити споразумението с аргумента, че американците заслужават енергийна система, основана на „здрав разум“, а не на скъпи субсидии и технологии, които според администрацията не могат достатъчно надеждно да отговорят на настоящото търсене.

RWE няма просто да прекрати проектите си. Компанията се ангажира да насочи 900 млн. долара към LNG проект в Луизиана и още 300 млн. долара за газови турбини, предназначени за 15 американски газови централи.

Това показва ясно посоката, която администрацията на Тръмп се опитва да наложи – по-голяма роля за природния газ и традиционната енергетика и ограничаване на новото развитие на офшорната вятърна енергия.

И тук се появява големият спор.

Поддръжниците на решението твърдят, че САЩ се нуждаят от надеждна и управляема електроенергия, особено на фона на растящото потребление от промишлеността и центровете за изкуствен интелект. Критиците пък питат защо държавата трябва да харчи милиарди, за да прекратява проекти за възобновяема енергия, вместо да позволи на пазара да реши кои технологии са конкурентоспособни.

Тази история не е просто спор „вятър срещу газ“. Тя поставя много по-важния въпрос: колко струва на данъкоплатците една политическа промяна?

Американското правителство твърди, че чрез тези споразумения прекратява проекти, които са станали икономически и регулаторно неприложими. Самата RWE посочва, че заради промените в разрешителния процес вече не е виждала реалистичен път проектите да бъдат реализирани.

От друга страна, противниците на политиката виждат в сделките огромно публично плащане за отказ от чиста енергия и предупреждават, че така САЩ могат да станат още по-зависими от изкопаемите горива.

Каквато и да е политическата позиция, едно е безспорно: Вашингтон вече не просто забавя офшорната вятърна енергия – той активно пренасочва инвестиции към природния газ.

И това може да се окаже една от най-съществените промени в американската енергетика през 2026 г.