Понякога две новини, които на пръв поглед нямат нищо общо, започват да изглеждат различно, когато ги поставим една до друга.

10 август - България.

13 август - Италия.

Първо мощен взрив в предприятие на „ЕМКО“ край Трявна. Само три дни по-късно - огромна експлозия в KNDS Ammo Italy в Колеферо, на около 60 километра от Рим.

Две държави… Два военнопромишлени обекта… Два инцидента. И една Европа, която в момента отчаяно се опитва да увеличи производството на боеприпаси.

На 10 август в производствен обект на „ЕМКО“ в село Белица край Трявна избухна пожар и последва експлозия.

Българските власти заявиха, че няма данни за външна намеса. Разследването насочи вниманието … към производствения процес и човешкия фактор.

Или …. към този момент няма основание да кажем, че това е саботаж.

И тогава … бум … и в Италия. Три дни по-късно … Колеферо

На 13 август избухва пожар в завода KNDS Ammo Italy в Колеферо.

Последва мощна експлозия.

Заводът не е някакво обикновено предприятие, а част от KNDS - един от големите европейски производители на сухопътно въоръжение и боеприпаси.

И съвсем естествено се появява големият въпрос… Защо точно сега?

Европа увеличава производството на артилерийски боеприпаси… Войната в Украйна изчерпа огромни количества от европейските запаси.

НАТО настоява за повече производство, а държавите инвестират милиарди в отбранителната индустрия.

А пък самите заводите, които произвеждат тези боеприпаси, вече са част от стратегическата инфраструктура на Европа.

И …. всеки един подобен инцидент неизбежно предизвиква подозрения.

Най-лесното нещо е да кажем: „Руски саботаж!“

Но… Няма доказателства, че взривът в Италия е предизвикан умишлено и няма доказателства и че двата инцидента са свързани.

Напротив …. при българския случай властите засега изключват външна намеса.

Но … има нещо друго….

Когато европейската военна индустрия се превръща в част от фронта на новата геополитическа конфронтация…. това някак си променя значението на подобни аварии.

Ако си представим следната картина…

Европа казва:

„Трябва да произвеждаме повече боеприпаси.“

И заводите започват да работят на по-високи обороти, като

производството се разширява….

Работи се с взривоопасни материали нали? Натискът върху предприятията расте.

И … в същото време тези заводи произвеждат продукция, която в крайна сметка отива към украинския фронт.

А това означава, че безопасността на военнопромишления комплекс вече не е само индустриален въпрос, а въпрос на националната … и европейска сигурност.

И ако причината е техническа авария … тогава Европа има проблем с безопасността.

Ако пък причината е човешка грешка … тогава имаме проблем с организацията и контрола.

А ако …. някога бъде доказано, че подобни инциденти са резултат от саботаж …. е … тогава говорим за съвсем друга война - война вътре в европейската инфраструктура.

Реално погледнато … не трябва да гледаме на двата взрива като на доказателство за някакъв таен план, а по-скоро като на предупреждение.

Защо ли? … Ами защото Европа влезе в епоха, в която заводите  за боеприпаси вече не са просто заводи, … а стратегически обекти.

И колкото повече Европа увеличава производството на оръжия, толкова по-голямо значение ще имат тези предприятия … и толкова по-голям риск ще носят.

10 август – България.

13 август – Италия.

Може да е случайност….

Но ако следващите месеци започнем да виждаме още подобни инциденти в европейски военни предприятия, тогава въпросите които ще си задаваме няма да са от вида:

„Какво е станало в този … или онзи завод?“

А … „Защо все повече европейски оръжейни заводи започват да се превръщат в потенциални цели?“

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv