Какъв анализ можем да направим след изявлението на Владимир Путин, че американският мирен план може да стане „основа за бъдещи споразумения“:

Последните дни промениха геополитическата картина по начин, който Европа не е виждала от края на Студената война.

Путин заяви, че американският план за Украйна може да бъде база за мир, че Русия очаква делегация от Вашингтон в Москва, че Крим и Донбас трябва да бъдат признати и че Москва е готова за преговори за европейската сигурност.

С други думи: големите сили вече водят разговор, от които Европа е почти изключена.

1. САЩ и Русия започват директен диалог — Европа е сведена до зрител

Вашингтон и Москва говорят.

Украйна е участник, но не е водещ.

А Европа – разделена, шумна и политически парализирана – просто наблюдава.

Американският план включваше ключова клауза — спиране на разширяването на НАТО и гаранции, че Украйна няма да става член на Алианса.

Точно това Европа изтри от своя „паралелен проект“, превръщайки се не в посредник, а в пречка.

Така Европа – вместо да работи за мир – на практика блокира пътя към него.

2. Европа се оказва в задънена улица

Берлин, Париж и Лондон предлагат едно: „да не се затваря вратата за НАТО“.

Но за Москва това е червената линия, която прави разговорите безсмислени.

И докато САЩ са готови на прагматичен диалог, Европа мисли идеологически.

Това я приближава до икономически спад, енергийна криза, политическо разслояване и постепенно обезсилване в преговорния процес.

За Балканите това е ключово: когато ЕС е вътрешно разкъсан и геополитично слаб, регионът се оказва в зона на остра конкуренция между САЩ, Русия и Турция.

3. Балканите – новата геополитическа сцена

Когато големите се “разбират”, периферията се пренарежда.

Балканите влизат в нов етап, в който три сили набират влияние:

Турция

Укрепва ролята си чрез религия, търговия и военна инфраструктура.

Турция ще се възползва максимално…

Анкара винаги изчаква момента, когато големите сили са заети другаде.

Ако САЩ и Русия фиксират нов баланс в Източна Европа, Турция ще се стреми да запълни празнината на Балканите — особено в:

- Северна Македония

- Босна

- Косово

- Западна България и Родопите (мека сила)

Сърбия

Ако Русия постигне мир с териториални гаранции, Белград излиза от изолацията с нова сила.

Сърбия е ключов партньор на Москва в региона — не толкова икономически, а политически и символно.

Ако Русия постигне мир по собствените си условия, това ще засили увереността на сръбското ръководство, че е възможно да защитава свои интереси по „твърдия модел“.

Това може да доведе до:

- по-агресивна позиция за Косово,

- по-смел натиск върху Дейтънските договорености в Босна,

- по-голямо сближаване между Белград и Анкара като регионални центрове.

Гърция

Се превръща в приоритетен партньор на САЩ — база, коридор и енергиен център.

За България това означава, че Атина ще доминира транспортни и енергийни маршрути.

И в центъра на този триъгълник България стои без стратегия.

4. България – най-уязвимата точка в региона

Държавата ни е в най-слабата си външнополитическа позиция от десетилетия:

- няма ясна позиция по мирните преговори;

- няма енергийна стратегия;

- няма регионална доктрина;

- няма влияние в ЕС;

- няма активна дипломация.

Големите “играят”, а България дори не е на пейката – тя е извън стадиона.

Най-големите рискове за София:

Вашингтон ще пренасочи вниманието си към Балканите, ако успее да затвори украинския фронт. Това означава, че:

- ще има натиск да увеличим военните си разходи до 3–5% от БВП,

- ще има натиск да купуваме американски оръжия,

- ще има натиск да участваме в операции в региона.

За страна с демографски срив и огромен недостиг на военен персонал това е невъзможна задача, но натискът ще се засилва.

 - Икономическо натоварване - за участие във възстановяването на Украйна, нови вноски към ЕС.

 - Енергийна зависимост - Без достъп до директни газови коридори и без участие в регионални инфраструктурни споразумения.

България е в най-слабата си външнополитическа позиция от 20 години.

Страната няма нито регионално влияние, нито самостоятелна дипломация.

- Вътрешнополитически сме разкъсани.

- Външнополитически сме зависими.

- Регионално сме изолирани.

Това прави България уязвима, когато започва преразпределение на силите на Балканите.

А такова вече започва — веднага щом САЩ и Русия започнат да договарят край на войната.

- Геополитическа изолация

Сърбия, Турция и Гърция вече играят шах.

А България е дама без ход.

България се намира в трудна позиция:

- ЕС е отслабен и разделен;

- САЩ ще се насочат към Сърбия и Косово;

- Турция ще засилва влиянието си;

- Русия ще търси „прозорци“ чрез енергийни и политически канали.

За София това означава две опции:

- Пасивна държава — следва събитията, вместо да ги формира.

Това я оставя без защити, без позиции и без изгледи да влияе на регионалната сигурност

- Активен участник — позиционира се като стабилен фактор и посредник, особено при очакваните напрежения Белград–Прищина и Сараево–Баня Лука.

Балканите влизат в турбулентност и държави без ясна дипломация ще бъдат просто избутани встрани.

5. Какво трябва да направи България?

Да формулира собствена позиция по новия мирен процес.

Не „каквото каже Брюксел“. А какво е добре за България.

Да изгради регионална доктрина.

Балканите са отново във фокус — София трябва да избере активна роля, а не реактивно мълчание.

Да предоговори енергийната си политика, защото:

Енергия = суверенитет.

Без това няма икономика.

Да развие многопосочна дипломация - Баланс между Вашингтон, Брюксел, Анкара, Белград и Москва.

И в заключение:

Докато САЩ и Русия вече преговарят, Европа се чуди как да реагира.

Балканите се пренареждат.

Промените, които започват между Москва и Вашингтон, ще определят съдбата на Източна Европа за десетилетия напред.

България е на кръстопът:

- или ще стане периферия,

- или ще изгради реална външна политика, която защитава националния интерес.

Времето, в което можехме да се крием зад чужди позиции, приключва.

И единственият въпрос сега е:

България ще бъде ли част от играта или пак ще се измъкне по “български”— тихо, безучастно и наказана от последствията?

⸻

Източници:

- Bloomberg – Путин за американския план и преговорите

https://www.bloomberg.com/news/articles/2025-11-27/putin-says-u-s-plan-could-be-basis-for-ukraine-peace-talks

- Responsible Statecraft – анализ за европейската позиция и НАТО

https://responsiblestatecraft.org/ukraine-peace-plan-europe-nato/

- Clash Report – видеа от изявленията на Путин

https://twitter.com/clashreport

- Financial Times – за напрежението в Женева

https://www.ft.com

и личен коментар

Изображения: от интернет

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv