Макар да произлизат от една и съща култура, хранителната и фуражната пшеница се различават по качество, предназначение и начин на използване.

Пшеницата е сред най-важните земеделски култури в света и е основна суровина за производството на хляб, тестени изделия и множество други хранителни продукти. След прибирането на реколтата обаче не всяко зърно трябва да попада в мелниците.

Как се класифицира пшеницата?

След жътвата пшеничното зърно преминава през лабораторен анализ, при който се оценяват редица показатели – съдържание на протеин, качество на глутена, влажност, плътност, наличие на примеси и други характеристики.

Според тези показатели пшеницата се разделя на шест класа.

Първите четири класа са предназначени за хранително-вкусовата промишленост, тъй като притежават добри хлебопекарни качества. Петият и шестият клас обикновено се използват като фураж за животни.

Виж подробности в снимката на статията ⬆️

Основните разлики между двата вида пшеница:

Най-съществената разлика е тяхното предназначение.

Хранителната пшеница се използва за производство на брашно, хляб, тестени изделия и други продукти за човешка консумация. Тя се отличава с по-високо качество на глутена, по-добри хлебопекарни свойства и стриктно покрива изискванията за безопасност и качество.

Фуражната пшеница е предназначена за хранене на селскостопански животни, а не на хора.

Хранителната и фуражната пшеница не са конкуренти, а две различни направления в използването на една и съща култура.

И двата вида имат ключово значение за земеделието и хранителната верига.

Затова е добре да бъдат използвани по предназначение, а не ниската цена на фуражната пшеница да се ползва за производства на хляб и хлебни изделия, за да има масовият хляба ниска себестойност и крайна цена. Фуражната пшеница не е за хранителни цели за хората, затова съвременните пекари носят отговорност за качеството на храната, която предлагат и е задължително да ползват хлебната пшеница за суровина.